ДЕЛА срещу НАП, МИТНИЦИ, ОБЩИНИ и КОМИСИИ
Дела срещу НАП, МИТНИЦИ, ОБЩИНИ и КОМИСИИ на територията на България

Дела срещу НАП /Национална агенция за приходите/ - обжалване на ревизионни доклади и ревизионни актове, обжалване на Решения на ОДОП, с които се потвърждава ревизионен акт, обжалване на решения на Административен съд пред Върховен Административен съд.

Дела срещу Общини и МДТ / ПМДТ – дирекция приходи от местни данъци и такси.

Дела срещу комисии и инспекции - Комисия за Защита на Потребителите /КЗП/, КРС /Комисия за регулиране на съобщенията/, Инспекция по труда и др. – обжалване на актове, наказателни постановления, глоби и предписания.

Ярък пример в областа е продължаващото няколко години източване от страна на НАП на всички лица регистрирани по ДДС /данък добавена стойност/. Използва се т.нар. отказ за приспадане на данъчен кредит, с аргументи за „нереалност” на доставката и „липса на доказателства за извършената доставка”. Недостатъчното доказателства за доставката се извеждат от липса на материална обезпеченост на доставчика, липса на назначени по трудов договор лица, непредставяне на документи от страна на доставчика и др. По този начин НАП обръща тежестта на доказване и се налага изрядни платци да осигуряват документи и информация за доставчиците си, с които/ято няма как да разполагат – трудови договори на работници на доставчиците, „ресурсна обезпеченост”, произход на стоките, транспортни товарителница, имена на работниците на доставчика и др.

Пример: Фирма регистрирана по ЗДДС купува стока за 1,2 лв /1лв. + 20% ДДС/. Продава същата стока за 2,4 лв /2лв + 20% ДДС/. Внася в държавния бюджет дължимата разлика ДДС – 0,2, лв. След няколко години НАП прави ревизия на лицето, което е продало стоката за 2,4лв и решава, че закупената стока /за 1,2лв/ - не следва да се счита за действително закупена от посочения доставчик и ревизираното лице трябва да довнесе още 0,2лв ведно с лихва. Независимо, че ревизираното лице е продало стоката и е внесло ДДС в държавния бюджет. Аргументите са, че доставчика, които е продал стоката или услугата – няма назначен на трудов договор определен специалист или че не е ясно как е транспортирал стоката.

Друг показателен пример е многократното начисляване на местни данъци и такси от общините.

Плащате данък сгради и такса смет за 2012г. В края на 2013 г – ви искат отново данък за 2012г. /заедно с този за 2013г/. Твърдите че сте го платили, но не пазите бележката. Резултат – плащате го отново с лихва. Твърдите че сте го платили и успявате да намерите бележка удостоверяваща плащане – получавате извинение, като се оправдават с електронната система. След 2 години /2015г./ - пак ви искат същия данък – за 2012г! /този път не пазите бележката/. Резултат - плащате го отново с лихва.

Могат да бъдат посочени стотици фрапиращи нарушения на администрацията. Всеки ден се налагат глоби, издават се наказателни постановления, които не само че не отразяват реално извършено нарушение, но са издадени в противоречие със закона. Пример: за дадено нарушение законът предвижда максимален размер на глобата 1000 лв., а наказателното постановление е за 5000 лв.

Европейският съд за защта на правата на човека /ЕСПЧ/, както и Съдът на Европейски Съюз /СЕС/ - категорично отричат и не допускат такава порочна практика, въпреки това националната данъчна администрация продължава да я практикува в България.

БЪЛГАРСКИ ПРАВНИ УСЛУГИ

Свържете се с нас. Няма да Ви струва нищо. В повечето случай, ще успеем да бъдем полезни. Ако ли не - ще получите нашето конкретно мнение по Вашият казус. Ако решим, че можем да помогнем и сте материално затруднени - БЪЛГАРСКИ ПРАВНИ УСЛУГИ - е в състояние да осигури безплатна защита, за която ще получим хонорар само при спечелване на делото и то за сметка на монополиста.